Балонът се надува

 

 

"Тази топка ще промени представите ви за качествен футбол. Тя е продукт на най-актуалните научни разработки в областта на спорта, които нашата фирма от години развива. В направата й са използвани революционни материали и е приложена модерна технология, която ще подобри значително качеството на играта. Дизайнът й е специално разработен, за

да съответства на културните особености на страната домакин.

Вярваме, че с тази топка играчи и зрители ще се радват на едно наистина незабравимо световно първенство." Това гласи част от официалното комюнике на Адидас, единствения снабдител с топки на модиалите от 1970-а насам. Вероятно предполагате, че става дума за Джабулани, кълбото, с което ще се рита в Южна Африка догодина и което беше представено на общественото внимание тези дни. Всъщност цитираният пасаж е двадесетина години по-стар и описва Етруско Унико, втората напълно синтетична топка (след Ацтека Мексико) и първата, снабдена с вътрешен слой от полиуретан и латексово подсилена срещу триенето. Тя представлява традиционните 32 панела (12 петоъгълника и 20 шестоъгълника), но е значително по-водоустойчива, бърза и лесна за обработка. Дизайнът й пък е просто

Не е ясно как щеше да се развие световното в Италия, ако отборите не ритаха с Етруско, щяхме ли да се класираме четвърти в САЩ, ако Куестра нямаше допълнителна полиестерна защита срещу вода (странно, не можем да си спомним нито един дъждовен мач) и кой щеше да спечели финала във Франция, ако вътрешният слой в Трикольор не беше сменен с нещо още по-революционно. От фирмата производител се опитват да убедят публиката, че технологичното усъвършенстване на топките е фактор в развитието на иначе консервативната игра. Слава Богу, в добрия стар футбол продължава да е по-важно не какво риташ, а как го риташ. И все пак "коженото кълбо" (което от четвърт век няма грам кожа) напоследък привлича все по-голямо внимание върху себе си. С каквото и да играеха някога футболистите, никой не си позволяваше да се оплаква. Дори когато завалеше и старите недоразвити топки попиваха влагата и натежаваха, това беше част от играта, както и самият дъжд, апропо. Джабулани (на зулуски значело "празнувам") няма да поеме и капчица вода. Официалният стандарт на ФИФА позволява до 10% абсорбция, но топките отдавна сведоха това количество до 0%.


Панелите на новото чудо са само 8


технологията на термично слепване е доведена до съвършенство, а след дълги лабораторни анализи повърхността на топката е релефна (подобно на онези в голфа) за удобство на вратарите. Единадесетте цвята в украсата й символизират куп неща, но това едва ли има особено значение. По-важното е, че физическите параметри на Джабулани не се различават драматично от тези на Ротейро (Португалия 2004), Тиймгайст (Германия 2006) и Юропас (Австрия и Швейцария 2008). Както и да сглобяват панелите, каквито и вътрешни слоеве да добавят, колкото и проби да направи Бекъм (един от официалните тестери на всяка нова топка на Адидас), игровите кълба запазват приблизително едни и същи показатели - почти идеални сфери са, тежат по 440 грама, обиколката им е 69 сm, спадат с 10% за три дни и т.н., и т.н. Всъщност има една основна разлика - всяка е с около десетина долара по-скъпа от предишната. Когато се каниш да продадеш няколко милиона от този артикул, това съвсем не е без значение. Ето как топките и цялата дандания около високотехнологичното им изработване и


научното тестване всъщност е един хитър пазарен ход


чиято крайна цел е не толкова подобряването на футбола (професионалистите в него са свикнали да ритат с какво ли не), а пласирането на продукта на масовия пазар. Във финансовата машина на спорта топките изобщо не са за подценяване. Изведнъж те се оказаха много тънък елемент в завладяването на нови клиенти. Това е и причината колкото "по-умни" стават кълбата, толкова повече играчи да се оплакват от тях. Години наред никой не обелваше дума по темата и след фамозния спор между Аржентина и Уругвай с чия топка да се играе финалът през 1930 (в крайна сметка се споразумяват за по едно полувреме с топките и на двата тима), нещата бяха спокойни, но и пазарът не беше толкова агресивен. През последните 10-15 години всичко прие съвсем други измерения. Роберто Карлуш (рекламно лице на Найки) не хареса Трикольор, не му се въртеше достатъчно и се постара всички да разберат за това. Ривалдо (през 2002 човек на японския концерн Мицуно) описа Фийвърнова като "най-лошата топка", защото била много лека и отскачала прекалено. Подкрепи го Буфон (спонсориран от Пума), който я определи като "детско балонче". Иван Елгера (в договорни отношения с Хома)


нарече Ротейро "топка за плажен футбол"


вратарят на Англия Пол Робинсън (обвързан с фирмата Селс) се оплака от Тиймгайст; много му се въртяла, сама се фалцирала и била като пластмасова, Роберто Карлуш пак не бе доволен. Йенс Леман (отново Найки) пък направи на пух и прах Юропас. За сметка на това Дейвид Бекъм харесваше безпрекословно всяка от топките, за което прибираше тлъст чек от Адидас. Нещата напоследък малко приличат на една позната детска песничка; първо едните пеят "Балонът се надува, надувайте момчета...", а после другите отвръщат: "...да стане на парчета". Нямаме търпение да видим кой ще изпищи пръв от революционната Джабулани. И, разбира се, как ще вървят продажбите й, след като Тиймгайст, най-плютата и критикувана топка на световно, достигна 10 милиона. Наистина нещо уникално трябва да има в тези кълба, щом успяват да водят свой собствен и независим живот. Прекалено кратък наистина, но пък изпълнен с толкова много емоции.

Драго Симеонов, Дарик (материалът е публикуван в 7 дни спорт)