След двата кръга oт пролетния полусеон

След два и половина месеца бурни подготовки у нас и в чужбина, за още толкова време игра през пролетта, неусетно изминаха цели два кръга от родния ни шампионат. Изиграването на две срещи от всички отбори бяха достатъчни за да лъсне грозната истина за родния футбол, като за това кратко време надуваните доста дълго от страна на медии и обслужващ персонал сини, червени и оранжеви балони се спукаха от прекалено много въздух в тях.

Вместо да гледаме хубав, бърз, равностоен, техничен футбол, ние останалите вече шепа наивници, гледащи футбол родна марка, се нагледахме на уникално гротесни изпълнения, изпълнени от шепа шарлатани на още по гротесни места, носещи звучното име стадиони. За съжаление светлият лъч през този сезон не идва от грандовете ни в последно време, в които все пак цари някакъв финансов оазис за разлика от тимовете от провинцията, които с изключение на два-три отбора се задоволяват с малкото, което имат и качествено жонглират на ръба на фалита.

Във футболни градове, като Благоевград, Стара Загора, Сливен и Перник, през настоящия сезон цари футболна радост, идваща от факта, че футболистите на тези отбори, напук на кризата, липсата на заплати и мъглявото бъдеще, показват на всички, какво е чест, борба и напорист футбол. Баща ми, преди десетина години, прозря истината, че у нас разлика в качеството на играчите от А, Б и В групите е само във фланелките и зашитите на тях емблеми. Аз, усилено отказвах да приема това становище, леко наивен, вярвайки в доброто бъдеще на родния футбол. Уви, тази сентенция в последно време се потвърждава безмилостно жестоко. Ето как играчи като Иво Иванов, Искрен Писаров, Драги Коцев, Попев, Чергев и останлите момчета в зелено, жълто-черно и зелено-бяло показаха през тези два кръга как трябва да се играе за всяка педя земя, за кило кожа и литър кръв, за честта на футболната емблема, за своите привърженици, доказвайки нагледно как се заслужават заплати и премии. Показаха какво е отборен дух, а техните наставници, колкото и дълбоко заорали в родната дествителност, доказаха на своите уж по-имените колеги какво е тактическа битка, схема на игра, правилно подреждане на игровите единайсеторки и какво е мотивация на ръба на мизерията.

За съжаление вместо Шампионска лига, трансфери в големи първенства и велики победи на европейската сцена, на хоризонта се задава най-слабият футболен шампион, който България ще има. Така спомените за уговорените титли на Славия, Локомотив, Литекс, Левски и ЦСКА леко ще избледният, защото все пак тези отбори изиграха по няколко качествени мача по време на своя шампионски марш, въпреки побутванията от страна на съдии, президенти и финикийски знаци. Но през този сезон каквито и пари да се дават, каквито и съдии да се купуват, каквито и уговорки да се правят липсата на класа и качество е видна с просто, непредубедено око.

Да, Левски получи първия подарък от новия удобен шеф на съдийската комисия, искан или не, но все пак подарък, върнал „сините“ в борбата за титлата. Да, опонентите им в „червено“ залитнаха по румънската връзка, но вместо класа отново запяха старата песен на футболната посредственост. Да, Гриша Ганчев и неговият Литекс, въпреки целия шум, не могат да вземат поредно гостуване на отбор-средняк, когато нещата опират само до футболни аргументи…и т.н., и т.н. Каквото и да се случи докрая на шампионата, който отбор да спечели титлата, нищо добро не очаква родния запалянко на европейска сцена. Работата на парче, ден за ден, мач за мач ражда уродливо отроче. Нужна е промяна, нов полъх и нова визия. Митко Събев и бургаският „Черноморец“ за сега показват какъв е пътят, до кога – не се знае.

Един колега, бивш юноша на ЦСКА, споделя доста крайното, но вижда ми се вече логично решение, да се прекъсне първенството ни за две-три години, през които да се направят базите, стадионите и условията за провеждане на средноевропейски футбол. Освен това да се заложи на качествено нова методика на работа с подрастващите. Едно нова начало, едно възраждане на феникса от пепелта. Дори и това да не е пътят, съвсем скоро природата ще отсее качеството от шлаката, предвид принципите на естествения подбор и дългата ръка на УЕФА ще удари по залесеното теме на Борислав Михайлов.

Д.Шопов - Sportvox