Кобрата: Скоро идва ред на Валуев и Кличко

Най-известният български боксьор в момента Кубрат Пулев продължава да мачка на професионалния ринг. Кобрата вече има 6 поредни победи, откакто заряза аматьорския бокс и му предстои седми двубой - на 13 март в Берлин срещу американеца Дани Бачелдер. Броени дни преди поредната му битка  българинът, който е част от една от най-големите мениджърски компании в света - "Зауерланд Ивентс", даде интервю за БЛИЦ.

- Кобра, биеш наред на профиринга. Сега ти предстои седми двубой - срещу американец.

- (патриотично). Няма да излагаме държавата. Много ясно, че ще бия наред. Затова направих тази крачка, напуснах аматьорския бокс и се прехвърлих при професионалистите. Не мислете, че е лесно, тук са страшни животни.

- Какво ще кажеш за американеца, срещу когото ще се изправиш на 13 март?

- Не е лош. Има добра защита, добре удря. Вече му гледах няколко мача. Двубоят е на 13 март (събота). Съперникът ми се казва Дани Бачелдер. Играл е с големи боксьори като Дани Уилямс например, който би Майк Тайсън. Има 25 победи и 7 загуби на професионалния ринг. Сигурен съм, че ще го победя. По-добър съм от него.

- Колко пари взимаш за един такъв мач. В България получаваше по 500 лева заплата от ЦСКА.

- Разликата между аматьорския и професионалния бокс е огромна. Играта става съвсем друга, подготовката също. На профиринга се играят 8, 10 или 12 рунда и това определя как ще се подготвяш. Още в началото от клуба ми казаха, че пари в никакъв случай не се коментират и не може да излиза наяве нищо от договора ми. Така че, не мога да ви кажа колко взимам. Щом направих тази крачка и зарязах аматьорския бокс, значи съм доволен. Парите не са никак малко. Ние българите сме известни с това, че вечно мрънкаме и сме недоволни, но в моя случай сега изпитвам удовлетворение. Още в началото, след като дойдох в Германия, от клуба ми направиха два назъбника, което е задължително. Всеки един от тях струва по 250 евро - горе долу каквато заплата получавах в България. Сами си правете сметка за какъв професионализъм става въпрос. И това е най-малкото. Тук хората работят, готвят се, а не се занимават с интриги, заговори и такива работи. Даже сега осъзнавам, че за аматьори ние сме тренирали прекалено много, тъй като и сега се подготвям толкова часове на ден, колкото и като аматьор. Направи ми впечатление, че хората в Германия тренират спокойно, нормално и без да бързат. Аз имах чувството, че в България все за някъде бързаме, все нещо наваксваме. Тук като свършат тренировка веднага си тръгват, имат други задачи. Аз им викам: "Дайте да си поговорим, да седнем спокойно да се видим". Няма такова нещо, тук времето не се прахосва ей така.

- Имаш шест поредни победи, срещу кого ти беше най-трудно до момента?

- Може би в първия мач, защото ми беше дебют. В последния двубой нокаутирах един конгоанец още във втория рунд. Лошото е, че понатоварих дясната си ръка и доиграх двубоя само с лява. Прасках му тежки ъперкъти в главата и го побърках.

- Един ден ще трябва да се изправиш срещу Николай Валуев.

- (смее се). Чакам го този ден с нетърпение. Искам да набера още малко инерция и да се кача на ринга срещу него. Мисля, че няма да имам неуспех. Той вече е стар, тромав и ще го размажа. Играл съм 10-15 спаринга с него, абсолютно нищо не може да ми направи. Няма как да ме изненада, просто всичко е на моя страна.

- А срещу един от братята Кличко?

- Нека да понатрупам опит и ще се изправя и срещу тях. Те с нищо не са повече от мен, така че ще ги смажа. Не ме плашат.

- Къде живееш в Германия?

- В хотел в Берлин. Не исках апартамент, тъй като съм сам и ще ми бъде скучно. Аз идвам тук за по две седмици, за да играя спаринги, тъй като в България няма боксьори в моята категория. Тренирам по два пъти на ден, ям по 4-5 пъти и така си прекарвам времето. Вече се сприятелих с хора от нашия регион - има албанци, а и с няколко българи вече се сдружих. Хората тук ме приеха прекрасно. Още след първите 1-2 мача постоянно ми честитят победите. Казват ми: "Добре дошъл в нашия клуб, браво, радваме се за теб." С няколко думи - супер посрещане и условия. Наеха ми учителка по немски, идва понякога, но нещо ме мързи да уча.

- Какво става след бой. Разкажи как минава една галавечер.

- В залата е пълна лудница. Има по 15-20 хиляди души. Забавляват се, гледат шоу. В професионалния бокс се биеш, докато не паднеш на ринга, в него и съдиите са малко по-безмилостни. След боя се организират купони, на които всички са облечени официално. Има ядене, пиене, песни.

- Отдавна се говори и се смята, че германците са по-студени хора.

-Да, по-студени са. Не са като нас темпераментни, да се избиваме по партита и тържества като се напием. Тук такива работи като слухове, интриги и заговори зад гърба няма. Не искам само да започвам темата за бокса в България, защото всички там са разбирачи. Като видях как Марин Димитров спечели пак властта...

-Ти сам подхвана темата за родния бокс.

-Не искам да мисля и да говоря, че пак ще кажа някои простотии. Пресният пример е Детелин Далаклиев. Той стана световен шампион, а още не може да си вземе премията. В случая говорим за 20 000 лева, които са смешни пари. Дори и тях не могат да му ги дадат. Представям си, ако тук в Германия някой стане световен шампион. Ами този човек направо излита в космоса, а не да седи да се моли за някаква смешна премия. Положението в бокса в България още веднъж доказва, че съм взел правилното решение да се махна и да се прехвърля при професионалистите. Аз бях все неудобният, ненормалният, който все разваляше дисциплината. Така е обаче, защото не обичам да мълча и да спестявам истините, от които някои явно ги боли.

-Каква е мечтата ти в професионалния бокс?

-Да стигна поне до една от титлите. Сега си мисля и малко съжалявам, че не направих тази важна стъпка по-рано в кариерата ми. Хората от Германия ми казваха през няколко месеца: "Не знаем какво правиш и още не си дошъл при нас". Чудеха се защо не съм сред професионалистите, а си губя времето при аматьорите.

-Получи предложение за немско гражданство, но го отклони. Толкова ли си голям патриот?

-Да, дори и повече (леко се ядосва). Никога няма да стана друг. Аз съм българин и обичам държавата си. Колкото и негативни мисли да имам в главата за условията, аз ще продължа да нося българския флаг на шортите си.