To be, or not to be... a hater *

Като за начало, аз не съм журналист и сигурно никога няма да бъда. Аз не съм футболист и определено никога няма да бъда. Аз съм просто човек, аз съм просто - фен. Фен на футболната игра, фен на любимия отбор, на футболистите, които ме изпълват с радост, когато ги гледам, на българските футболисти, които ме правят горд, че ги гледат милиони хора по света.

Един от тези българи се качи на върха. Той е там, защото има талант, защото прави нещо необикновено. Малка България, раздирана от проблеми, линееща в собствената си кал и киша успя отново да изпрати световен герой и символ на успеха. И както се случва с всички, които успеят да го направят, този герой се превръща в отдушник, през който минават цялата злоба, завист и комплекси на едно общество, което е на принципа "всеки срещу всеки". Ние, българите, сме си такива. Можем много, но когато сме сами. Поколението, което е учено, че всички са равни не търпят различния, успелия, този, който има нещо в повече. И затова се опитват да го смачкат, дa го върнат в общото. Да го върнат в нашата изкривена реалност.

Аз, за моя радост, съм от малко по-късното поколение. За разлика от родителите ми, които сигурно все още не знаят точно какво значи, аз чух думата "hater" (хейтър - мразещия) преди няколко години. Значението на това определние за някого веднага ми стана ясно, но се изненадах колко добре описва някои хора. Хейтъра просто хейтва. Без значение кого, какво и кога. Хейтъра хейтва птицата, която си лети, защото просто я хейтва. Без причина, хейтъра хейтва факта, че се събужда. Той хейтва всички около себе си, въпреки, че ги вижда за първи път и само за секунда.

Българите, обаче, хейтват по съвсем различни причини. Българите хейтват целенасочено. Това не са хейтъри. Те не хейтват, те мразят. Да мразиш някого или нещо е друга бира. Аз мразя домати, защото не ми харесва вкуса им. Хейтъра мрази доматите, защото просто хейтва. Това е разликата.

Българските журналисти мразят Бербатов, защото е успял. Защото, ако не го мразят, няма да могат да пишат достатъчно за него. Няма да могат да публикуват материали за него. А Бербатов е звезда от световен калибър и това го определя като силно конвертируема стока. В журналистичен план това носи големи дивиденти, защото и мразещите и обичащите четат всичко за Берба. Едните, за да го мразят още повече, другите за да го обичат още повече. Тези по средата - за да гледат сеир. Това е цената на славата. До този момент Берба успяваше да се сдържа, но всичко има своите граници.

За разлика от някои, аз съм сигурен, че именно Бербатов е написал тези статии. Аз съм сигурен, че Бербатов има право да напише тези редове, след купищата помия, която изляха върху него хора, чието име знаят само роднините им. Защото освен преуспял футболист, Бербатов е преуспял човек. Той е човек, който изгради семейство, стана баща и живее спокоен живот, който сам е съградил. Бербатов е човек, който съм сигурен ,че никога няма да забрави себе си и откъде е тръгнал и ще продължи да помага на нуждаещите се така, както го прави сега - без излишни фойерверки, без PR, без да се бие в гърдите. Берба не говори, той прави. И затова го мразят.

А хейтърите го хейтват, защото... защото са хейтъри.

Ники Колев (korniholio)