Долу хейтърските ръце от Берба!

Онзи ден Пиво (умеел много да пие, затова го наричали така) Тасев явно се е почувствал лично засегнат. Бербатов си позволил да си направи блог, в който – О! Какво нахалство! – си позволил да критикува журналистите. Но нека ви представя събитията от самото начало.

Станал световнонеизвестният псевдожурналист Пиво Тасев от Булгаристан рано сутринта на 8 март. Жена, която да целуне нямал, та целунал санираната си панелка. Изпил набързо една биричка и тръгнал към работното си място – редакцията на световнонеизвестния вестник Топспирт. Кола нямал, та му се наложило да се качи в претъпкания автобус. Това го ядосало много. „Как може изтъкнат журналист като мене да се блъска в градския транспорт. Не ми отива на положението”, си мислел Пиво Тасев от Булгаристан, но с шестстотин лева заплатка нямало как да си позволи повече.

След половин час блъскане в рейса и още двадесет минути блъскане в трамвая Пиво Тасев от Булгаристан най-после стигнал до работното си място. Седнал на на бюрото си, включил си компютъра и що да види - Бербатов си бил направил блог.

„Тоа па и блог ше ми прави”, помислил си Пиво Тасев от Булгаристан. Зачел се и що да види...деветката на един от най-великите клубове в света Манчестър Юнайтед си позволявал да критикува завистливите неудачници.„Тоа па женчо за к’ъв се помисли”, недоволствал с право псевдожурналистът. Мъжкар бил Пиво Тасев от Булгаристан. Имал „е такива бицепси”. Изпълнен с гняв и омраза (да пише не умеел, но пък умеел люто да мрази) сътворил поредната си помия, оценена подобаващо от двадесет кретеноидни пубера и двадесет хиляди озлобени неудачника и доволно се отдал на компютърни игрички през остатъка от работния си ден.

Да, успял да очерни и да принизи до своето ниво избрания преди няколоко сезона в идеалната единадесеторка на Английската Висша Лига футболист. Успял - да, но...само в болните си фантазии. Все пак нищо фатално не било станало. За разкика от Бог Берба Пиво Тасев от Булгаристан нямал какво да губи. Не се притеснявал от това, че ще загуби уважението на околните, тъй като никога не го бил имал.

Николай Иванов