Vox dei

Тази статия е написана в отговор на „колегата” сфинеобиец (оригиналният правопис е запазен), който твърде пристрастно тълкува историята на най-успешният български клуб. За това аз реших да отговоря на сфинеобиеца с една безпристрастна статийка относно „любимият” на всички клуб носещ свещеното име на Васил Иванов Кунчев – Лъвский.

Софийският спортен футболен клуб се приема, че е създаден в денят на честването на светите братя Кирил и Методий през 1914 г. от група ученици събрали от Втора мъжка гимназия. Регистриран е обаче едва през 1919 г. В по-ново време (не)известни автори се опитват да намерят врътка да направят Левски най-старият футболен клуб в България като за доказателство показват някакъв плик за писмо на който е написано Левски 1911. Дали третата единица е такава или е просто поизтрита 4-ка е друг въпрос. През 1924 г. столична община изземва неправомерно парцел в Борисовата градина собственост на офицерският АС-23 и го подарява на Левски където сините (или жълто-червените по това време) правят своето игрище. Та „най-стария” клуб успешно започва участието си в сформираното 4 години след официалната регистрация на отбора първенство като печели Софийската дивизия, а във финалният турнир достига до полуфинал срещу Владислав (Варна). Полуфиналната среща е прекратена при 0:0 тъй като е станало твърде тъмно, а на игрището на Левски няма осветление. Предвидено е да се играе втора среща за обявяване на победител. От ръководството на Владислав заявяват, че срещата трябва да се играе във Варна тъй като първата е играна в София. От жълто-червения клуб обаче отказват с мотив, че е предвидено да се играе в София отново. Така поради неразбирателство първенството е прекратено на фаза полуфинал. Следващата година Владислав и Левски играят на финал, този път обаче срещата е доиграна, а титлата печели Владислав.

Истинските успехи на сините(жълто-червените) е спечелването на титлата през 1933 г. и 1937 г. както и 3-то място в националната дивизия през 1941 и 2-ро в държавното първенство през 1943. По време на втората световна война ръководството и футболистите на Левски са били с отявлени фашистки наклонности редовно позиращи с вдигнати ръце за поздрава „Хайл Хитлер”, както и с приемането на антиеврейски декларации в подкрепа депортирането на българските евреи в контрационни лагери.

Веднага след 9-ти септември 1944 г. в Левски се задвижват усилия за заличаването на тази идеология и още на 16 октомври са изпратени 16 хиляди лева за войската и „пострадалите партизани и техните семейства,пострадали от зверствата на монархофашистката власт”. На 20 октомври същата година в Левски е претопен пощенският клуб Княз Кирил, узурпиран, на 12 октомври, според размишленията сфинеобиеца, от членовете на ОФ. Председател на отбора става партизанката Цола Драгойчева, а почетен председател е съветският вожд Йосиф Сталин. По този начин Левски напълно узурпира влиянието и парите на пощенци, като това дори не е отчетено в името на отбора, като единствената смяна е на абревиатурата преди името на ПСК (пощенски спортен клуб). Така само за 40 дена Левски от пръв поддръжник на фашизма става първият комунистически отбор в България. Естествено това се вижда и веднага в първенството и иначе скромният от към сериозни успехи син отбор печели 4 от следващите 6 първенства.

Още на 14 юни 1945 ръководството на комунистическият отбор ПСК Левски изключва 37 човека с декларация заради фашистка,профашистка дейност и забележете „професионализъм”. Въпреки че, както твърдят ултрасините фенове, насилствено е сменено името на отбора на Динамо през 1949 само няколко дена след това нещастните фенове изкачват връх Мусала поставят бюст и изслушват беседа за живота и дейността на любимият генералисимус Сталин. През февруари 1950 се играе приятелски мач между Динамо и Локомотив в който по инициатива на Динамо приходите се изпращат в подкрепа на гръцките партизани които се борят срещу „англо-американския империализъм” .

През 1953 г. в първенството е създаден един отбор който събира всички най-добри футболисти от другите отбори с цел да се обиграват за предстоящото световно първенство. Неизвестно защо обаче от отборът на Левски (тогава подвизаващ се под името Динамо), спечелил две от последните 5 първенства е извикан едва един футболист - застаряващият полузащитник Любомир Хранов, който след края на сезона прекратява кариерата си. От другите отбори са извикани съответно ЦСКА (тогава ОСГ) – 11 футболиста и старши треньор, Спартак София – 3 основни футболиста, Славия (тогава Ударник) – 3 основни футболиста, Локомотив София 3-ма основни футболиста. При тази създалата се ситуация в средата на сезона този обединен отбор води в класирането с 22 точки на 3 победи преди Спартак Пловдив и на 3 победи и 1 равенство от Динамо. На 1 юни 1953 отборът е изваден, а резултатите му са анулирани. От водещите в класирането отбори единствено Динамо е загубил прекият си мач със сборният отбор и поради анулирането на резултатите и присъждането на служебни победи сините излизат с една точка пред Спартак Пловдив. Интересното е, че на футболистите на сборният отбор не е разрешено веднага да се завърнат по отборите си, а това става едва няколко кръга преди края, когато Динамо вече си е осигурил титлата.

Въпреки подаръка Левски не успяват да запазят инерцията и следващата им титла идва едва 12 години след тази от 53-та. През 1954 г. отборите на Динамо и Спартак Пловдив играят приятелска среща в чест на 10 годишнината от 9-ти септември. В срещата Динамо губят с 6:1. През 1964 г. по случай 50-тата годишнина на Левски и по случай 20-тата от 9-ти септември на Левски е връчен орден „Червено знаме” за активни борци против фашизма заради това че преди втората световна война са провеждали нелегални комунистически и антифашистки събрания на своето игрище През 1969 отборът е „насилствено” обединен с милиционерският Спартак, а Левски-Спартак насилствено става още по-силен като организация. На страната на синия клуб вече действа народната милиция която дава мило и драго за да опази отрочето си.

Още на следващата година Берое си позволява лукса да води на Левски до 90-тата минута. Тогава Левски успяват да изравнят резултата, въпреки че срещу вратаря на Берое е извършено очевадно нарушение. Съдията обаче признава гола, а публиката се опитва да се саморазправи с него и футболистите на Левски. Тогава се намесва полицията която буквално пребива десетки свои съграждани решили на надигнат глас срещу галеника на властта. Още на следващият ден по заповед на вътрешният министър Ангел Солаков, почетен председател на Левски-Спартак, Берое бива изхвърлен от „А” група за комфорт на сините. След промените в края на 1989 Левски бързо бързо почнаха да скандират „Нищо общо с МВР” тъй като тогава МВР олицетворяваше комунизма, а левскарите не искаха да показват своята истинска история пред никой. Точно тогава сдушени с новата власт те успяха да узурпират отново първенството и благодарение на мръсните пари на братята Илиеви чрез групировката ВИС-2 Левски 1914 отново доминираха в първенството в периода 1992-95. През 1999 г. е доказано че Левски са уредили свой мач с Металург Перник. На сините галеници на властта обаче са отнети само 3 точки, а Металург е изхвърлен от А група.

След започване на гоненията срещу силовите групировки Левски си намериха друг мафиот чийто пари да използват руският рецидивист издирван от интерпол Михаил Черной (известен и като Майкъл Чорни). Благодарение на него и монопола на единственият GSM оператор тогава „Мобилтел” Левски спечелиха нова порция титли. Въпреки тоталното отричане на комунистическо-милиционерското си минало все още управата на „сините” са хора свързани с Държавна сигурност. 

Ицо Стоичков 5:0