Преди няколко дни от пресслужбата на Черноморец се похвалиха, че фенове едва ли не от цял свят дават заявки за билети. През лятото по черноморието все ще се намерят десетина туристи, които да искат да посетят мач от родното първенство. Един от желаещите обаче е по-особен и не може да бъде наречен турист. Той е по-скоро патрирарх на фенкултурата и съвсем скоро ще разберете защо.

Германецът Мориц Фус е роден в Регенсбург, област Бавария преди само 17 години. На 15 май 1993 година на бял свят се появява човекът, които към днешна дата е обиколил 21 държави, посетил е над 150 мача, видял е над 250 стадиона и е пропътувал над 150 000 км. Завъртял се е четири пъти около земния екватор само поради една причина - любов към футбола и фенството.

В момента, в който четете тези редове, Мориц вероятно отново е на път. След като посети няколко мача в България, той е решен да посети и Молдова, за да гледа утре (25 август) двубоя между... Олимпия Балти и Зимбру Кишинев.

Но да се върнем на престоя му у нас. Идва за уикенда и за три дни успява да изгледа пет мача в следната последователност: Несебър - Черноморец Поморие (0:1), Черноморец Бургас - Видима Раковски (1:0), Левски - Калиакра (3:0), ЦСКА - Черно море (1:0) и Миньор Перник - Локо София (1:3). Екип на Спортни го засече на последния двубой в агитката на столичните "железничари".

Всъщност Мориц е гледал седем мача в България и има ясни впечатления от цялата ни държава. Преди година е бил на Берое - Локо Мездра, ходил е и на мач на Литекс.

"Много ми харесва в България. Предпочитам я пред Румъния, там има много повече цигани и е по-скъпо. В България ме дразнят само служителите по гарите, много са неучтиви", разказва 17-годишният футболен пътешественик.

"Старият град в Несебър е много красив. Наистина ми хареса много. Бях изненадан колко много немски туристи има. Такива имаше и на мача на местния тим срещу Поморие. Всички бяха с екипи на Германия. Това е глупаво, не ми харесва. Трябва да подкрепяш един от двата отбора на терена", отсича Мориц, обличайки ултрас фланелка на "Железни бригади" и разучавайки рефрените.

Луд ли е Мориц да обикаля цяла Европа, за да гледа футбол? Да, любовта е вид лудост, която родителите му приемат. За първи път младежът стъпва на стадиона на любимия си тим Ян Регенсбург (Jahn Regensburg) на 12 години. Води го баща му.

В следващите две седмици той денонощно мрънка, че иска да ходи сам на мачовете на местните си идоли. Естествено, мрънкането приключва, когато техните се предават и го пускат. Апетитът идва с яденето, а меракът... с ходенето по мачове. Мориц започва да мрънка да го пуснат на гостуване. Невръстният ултрас посещава най-напред гостуване на друг стадион в рамките на града, но съвсем скоро започва да обикаля цяла Германия. Нататък историята е ясна - мрънка да го пуснат първо до съседните държави, после до Унгария и централноевропейските страни, за да се озове на 17 години на мач в Молдова.

Пари в излишък няма. Той е ученик и не може да заработи кой знае колко. Пише за ултрас списание в Германия. Не си харчи джобните за глупости (ако гледаме чисто фенски) и ги инвестира в пътувания. Помагат и родителите. Само майка му е малко притеснена, когато трябва да пътува за Румъния, България и Македония. Чувала е, че има големи проблеми с престъпността. Той самият няма такива впечатления, като изключим един случай, в който го преметнали в чейндж бюро.

Мориц Фус вече е видял по-важното от българския футбол и по-точно българската фенкултура. Има различни впечатления за всеки един от отборите. Категоричен е, че ултрасите на Локо София са най-колоритни, имат и най-интересни песни.

За ЦСКА казва, че... билетите са твърде скъпи. Честно, това му е направило най-силно впечатление. Не могъл да се докосне до истинската "червена торсида", защото имало 800 навъсени човека на "Васил Левски" срещу Черно море.

На Герена му направили впечатление списъците по входовете. Става дума за списъците с лишените от право да присъстват на мачове хулигани. Видял доста снимки и доста имена, когато надникнал.

Много харесал публиката на Берое. Те нямали колорита и идеите на локомотивците, но били предани, гръмогласни и подкрепяли всеотдайно, независимо от развитието на мача.

Забелязал, че на "Лазур" има необичайно много деца, дори сред викащите. "Акулите" били най-младите ултраси в България.

Стадионите като цяло не му направили впечатление. Виждал е доста, виждал е и по-хубави, виждал е и по-лоши.

Забелязал още, че има доста фенове с татуировки свастики и келтски кръстове. Мориц е много далеч от нацизма, но не съди никого. Споделя, че в Германия тези символи са забранени със закон. Не харесва обаче националния отбор на Германия. Подкрепя го и го обича, но го дразнят осемте чужденци в титулярния състав.

"Това не е нашият национален отбор. Мнозина от нас мразят федерацията (DFB) заради това, че допуска толкова много чужденци. Обичаме отбора, но мразим федерацията", признава 17-годишният Мориц. Явно на много места по света са като нас.

Бирата я има за безалкохолно. Не коментира марки, няма любима. За уикенда сигурно е превъртял през организма си пет каси пиво. И е в час. Други на негово място ще забравят не само английския, ами и родния си език. Той обаче не е такъв и си говори спокойно, с който му попадне. И предлага наред чипс и филийки намазани с течен шоколад.

Чипс, филийки с шоколад и бира - вечерята на един истински фен, истински ултрас, истински патриарх на фенкултурата.