Спомените от шампионската титла от 1995 година вече са като далечен мираж за феновете на Блекбърн, а сега 15 години по-късно единствената цел пред клуба е да запази мястото си във Висшата лига. Или поне бе такава преди 36-годишният индийски бизнесмен Ахсан Али Сиед да прояви сериозен интерес към закупуването на клуба, чийто дългове към този момент възлизат на 20 млн. паунда.

В същото време самият Сиед призна, че наблюдава срещите от английския елит едва от 10 години. Проблемът обаче не е в късното му осъзнаване към най-зрелищното първенство в света, а в следните му изявления: “Когато започнах да се интересувам от английски футбол харесвах Блекбърн, но и Манчестър Юнайтед, най-вече заради Дейвид Бекъм. Ако финансовите ми възможности позволят и той е настроен положително към идеята да дойде на “Иууд Парк”, то бих бил безкрайно щастлив Дейвид да бъде част от революцията в Блекбърн”.

С целия си респект към Бекъм, не смятам, че именно най-скъпоплатеният 35-годишен футболист в света е това, от което се нуждаят Роувърс в настоящия момент. А още повече – от собственик, който вярва, че привличането на Спайс Бой представлява най-съкровената мечта на всеки привърженик на английски тим.

Това, което трябва на Блекбърн в момента, е финансова стабилност, защото примерът с Портсмут доказва, че когато мечтите надхвърлят реалните възможности, се стига до необратим колапс. Сиед обещава 100 млн. паунда за трансфери и общо 300 млн. инвестиции в клуба, но е кристално ясно, че в тези дни 100 млн. не могат да гарантират шампионска титла. С три пъти повече може би има някакъв шанс, но пък тогава на преден план ще излязат внушителните заплати на новопривлечените футболисти, които отново могат да се окажат непосилни за отбор от калибъра на Роувърс.

Така че преди да мисли за мегатрансфери, е по-добре индиецът да осигури на първо място безпроблемното съществуване на Блекбърн във Висшата лига, погасявайки задълженията, за да бъде избегната съдбата на Помпи.

За съжаление новобогаташите в световен мащаб приемат футболните отбори единствено като средство за забавление, от което могат да се откажат, ако играта загрубее, разбирайте – тежки поражения по личното богатство.

Блекбърн вече имаше своя момент на слава и винаги ще се помни първото място през кампанията 1994/95. Шансът този успех да бъде повторен обаче е съизмерим с това Гърция отново да спечели европейската титла, както стори това през 2004 г.

В момента потенциалът на Роувърс не предполага място дори в Топ 4, или пък привличането на футболист с претенциите на Бекъм. Евентуална подобна сделка може да се окаже пагубна за ланкашърци, а и за всеки клуб, чийто собственик се самозабрави в мегаломанията си. Ако се съмнявате, просто отидете до южния бряг и питайте привържениците на Портсмут.

Сам УОЛЪС, Индипендънт