Всеки привърженик на футбола има своя любим отбор. Някои дори и по още един... Поне така сме свикнали по тези географски ширини, за добро или за лошо. От години у нас такава е практиката – имаш си своя тим, който поддържаш в България, но наред с това симпатизираш и на някой друг, който е извън пределите на родината. Лошо няма, защото така се докосваш и до една друга култура, един друг тип фенство.

Отдавна мина периодът, в който у нас имаше затъмнение и трудно се събираше информация за отборите отвъд Желязната завеса. Сега времената са други, възможностите са различни, мечтите са още по-големи (но пък не безгранични, като едно време, когато според мен романтиката във футбола бе голяма). Публична тайна е, че привържениците на английския футбол у нас са болшинство. Този път ще ви срещнем с един човек, един сравнително млад привърженик на футбола и на един не толкова популярен отбор от Острова у нас – Кардиф Сити.

Кардиф е един от най-проспериращите отбори в европейския футбол през последното десетилетие. Само до преди 10 години клубът се луташе между 3-тото и 4-тото ниво на английският футбол, а днес изживява един от най-силните периоди в историята си. През 2008-ма клубът бе на крачка да спечели най-старият футболен турнир в света – FA Cup и да го отмъкне от родината му Англия – нещо което е правил вече веднъж в далечната 1927-ма. Тогава Кардиф загуби от елитният Портсмут с 0:1, а двубоят се превърна в най-посетеният в новата история на английкия футбол в последните 20 години. Мачът е посетен от 89 874 зрители, което е с 48 души повече от финала предходната година между Челси и Ман Юнайтед, както и от двубои като Англия-Бразилия и други, играни на митичния „Уембли” в този период.  

През 2009-та, само гол не достигна на Кардиф да завърши в зоната на плейофите за влизане в Премиършип. Това бе поправено през изминалият сезон 2010, когато клубът достигна до 4-то място във втория ешелон на английския футбол и финал в плейофите, който злощастно загуби от Блекпул с 2:3.

Клубът разполага с една от най-добрите футболни школи на острова, като за талантите на Кардиф ежегодно наддават най-големите отбори на Острова. Припомняме, че старта на кариерите на играчи като Роби Ърншоу, Джеймс Колинс, Арън Рамзи, Крис Гънтър, Джо Ледли и др, са тръгнали именно оттам.

Успоредно с това през последните години през клуба преминаха опитни играчи като легендите на Ливърпул и Челси – Роби Фаулър и Джими Флойд Хаселбанк, ветеранът Тревър Синклер...

Днес клубът воден в последните 5 сезона от Дейв Джоунс притежава играчи като Питър Уитингам (голмайстор на Чемпиъншип за изминалия сезон), мощното нападателно дуо Майкъл Чопра/Джей Ботройд, вратарят Дейвид Маршал (национал на Шотландия) и редица играчи, често попадащи в полезрението на отборите с възможности на острова.

„Фен съм на Кардиф от края на 90-те години. Тогава клубът играеше в старата трета дивизия, а основен източник на информация относно случващото се с отбора тогава бяха няколкото интернет сайта на клуба, форуми и разбира се, вестник Еврофутбол, който ни правеше съпричастни със случващото се в долните дивизии. Не мога безпристрастно да определя разликата между Кардиф тогава и днес. На пръв поглед е огромна – две нива по-високо в системата, на прага на най-комерсиалното футболно първенство в света. Скъпият 30-хиляден „Cardiff City Stadium” вместо изпълненият с романтика „Ninian Park”, на който клубът игра 99 години. В основата си обаче всичко си е все същото – дух, отбор, посрещан в цяла Англия с омраза, но и с необходимото уважение. 300 хиляден град, безрезервно обединен в подкрепата на отбора си. Това е Кардиф Сити”, са първите думи на привърженика на Сините птици от България.

 

Васил Иванов е един от многото запалянковци на английския футбол. Той сбъдва една по една своите мечти, свързани с уелския Кардиф – вече има няколко посещения на срещи на клуба в Англия, дори е бил на финала за ФА Къп на „Уембли” срещу Портсмут през 2008 година, загубен от Сините птици с 0:1.

„Най-посетеният мач в новата история на английския футбол. Хиляди и от наша страна и от тази на Портсмут, останаха без билети. Аз имах своя в деня на мача. Бяхме повече от 45 000 от страна на Кардиф. Разочарованието от крайният резултат не успя да наруши удоволствието от приказката, която изживявахме след всеки един мач за купата през онази година”, разказва Васко.

За някои хора не е важно толкова, че твоите любимци са загубили, а по-скоро това, че си изпитал удоволствие от гледката, изпитал си удовлетворение от усещането да бъдеш част от една футболна магия, наречена не Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Арсенал или Челси, а Кардиф Сити.

Той е имал възможност да посети още няколко срещи на любимците си.

Гостуването на Арсенал от ІV кръг за ФА Къп през 2009 година
„С още един от най-старите членове на Cardiff City Bulgaria и едно от момчетата, които сега играят за Спартак Вн, гледахме заедно първия мач срещу Арсенал за купата на старият „Ниниън Парк”. На почивката къде на шега, къде не, се роди идеята, ако ги удържим до края отиваме на преиграването. Не само, че ги удържахме, но и за малко не ги отстранихме. Бяхме там заедно с още 8 000 привърженици от Кардиф. Беше фантастична нощ”, развълнувано и разпалено разказва младият Иванов.

„Стамфорд Бридж”, гостуване на Челси в мач от следващия пети кръг от турнира за Купата на Футболната Асоциация
„Жребият за купата беше безкомпромисен. Изправи ни срещу Челси, които бяха брутални срещу малките отбори през последният сезон. Сблъсъците с тях имат специален характер, заради отношенията между крайните привърженици на двата отбора. Дълга история. Загубихме с 1:4, но изравнителният гол на Чопра и равенството, което имахме на почивката ни дадоха онази доза футболно удоволствие, за която всички живеем”, сопедял фенът на Кардиф.

Откриването на новия сезон в Чемпиъншип срещу Шефилд Юнайтед, август 2010
„Паметен мач, в който имах възможност да се срещна с някой от звездите на отбора – Майкъл Чопра, Джей Ботройд, Питър Уитингам, Дейвид Маршъл, дори и с президента на клуба Дато Чан Тиен Гий, разговорът, с който бе най-впечатляващ всъщност. Той не само показа, че знае къде е България на световната карта, но и намери себе си в нашето начинание. Не е тайна, че и една от неговите цели е да популяризира отбора в родината си – Малайзия. Именно поради този факт той пожела да бъде държан в течение с развитието на организацията ни”, казва още Васко.

 

„Скоро бях чел някъде, че Чемпиъншип е едва ли не петото най-популярно първенство в Европа. Едва ли някой би бил изненадан, ако това е истина, имайки предвид популярността на отборите, които играят в дивизията, техните футболисти, стотиците хиляди привърженици, историята и традициите. Различно е от Премиършип. Ако там преди сезона можеш грубо да прогнозираш Топ 4, Зона Уефа и изпадащите, то в Чемпиъншип това е почти невъзможно (към този момент, например, трите отбора в зоната на изпадащите са Портсмут, Лестър и Шефилд Юнайтед). Футболът е различен. Не по-качествен, просто различен. Техниката и красотата на футбола отстъпват, за сметка на мъжката битка и хвърляне във всеки един двубой. Всеки може да спечели срещу всеки. Коефицентите на букмейкърите нямат значение”, твърди Васил Иванов.

Странно за някой, Кардиф Сити има свой официален фен-клуб в България, който обединява привърженици и симпатизанти на отбора.

Той бединява фенове от Варна, Пловдив и София, които водени от своята любов към клуба са готови да развиват и популяризират идеите му на територията на България.

Българското знаме може често да бъде видяно на някой от най-важните мачове на отбора, какъвто безспорно бе първият за сезон 2010/2011 срещу Шефилд Юнайтед, след който Cardiff City Bulgaria получи подкрепа и от президента на клуба – малайзиецът Дато Чан Тиен Гий, известен сред феновете като TG.

„Поради липсата на локални източници за информация, свързана с клуба, ние създадохме свой канал – facebook.com/cardiffcitybulgaria, където споделяме актуални новини, снимки, видео и информация от всякакво естество, свързани с Кардиф или организацията ни. Да, финалът за ФА Къп, трансферите на Фаулър, Хаселбанк и сега Белами, ни вкараха дори в новините на някои от родните ефирни телевизии, но осъзнаваме, че еуфорията около подобни събития е прекалено кратка, за да стоим безучастни”, хвърля още яснота един от сподвижниците на идеата „Кардиф Сити” у нас.

Васко, който по принцип си живее в България и е родом от Варна, е във възторг от преминаването на Крейг Белами в неговия любим отбор. Уелският национал дори вече вкара първото си попадение за Сините птици, след като се разписа за крайното 4:0 срещу Донкастър у дома в среща от последния кръг в Чемпиъншип.

„Не можеш да си представиш каква мания е това! Всички в Уелс говорят за този трансфер, всички вестници са пълни с информация за Кардиф и Белами!”, споделя Васко, който иначе е привържиник на Спартак Варна.

Соколите са му болна тема, той дори ги следваше на всеки мач при гостуване, когато тимът изпадна преди години в „Б” група. Сега положението е тежко с варненския клуб, но той не престава да ги поддържа, прави всичко възможно за възраждането му, говори с хора, събира се с фенове на тима, правят всичко по силите им, за да го има Спартак.

„Случаят със Спартак Вн е следният. През последните години, отборът бе превърнат в апетитна курва, дърпана от кой ли не за какво ли не. Безсмислено съществуване и междукане в „А” група, в последствие и „Б”, с ръководители, поставящи собственото си благополучие пред това на отбора, преля чашата през последната една година, когато клубът бе обявен в несъстоятелност. В момента във Варна има два отбора с името Спартак. Единият основахме ние, привържениците на отбора. Ръководи се от нас, феновете на отбора. Получава подкрепата на по-голямата част от обществото. Играе честно! На другият бряг са хората, довели ни дотук. По незнайни причини, въпреки, че по никакъв начин не са и не могат да бъдат наследник на Спартак, те се разполагат с любимите на всички ни клубна емблема и стадион. Относно кой е истинският Спартак, във Варна не съществуват две мнения. Показаха го и първите два кръга от първенството, резултатите в тях и подкрепата, която получихме за сметка на съперника. Всичко това е резултат от работата на многобройните привърженици, на които се наложи успоредно с това да подкрепят клуба на сърцето си и да го управляват. Днес Варна има своя Спартак. Неговата битка е да си върне емблемата, стадиона и всичко онова което му принадлежи, за да върви напред”, добавя по болната си тема Васко Иванов.

ИВО ТОНКОВ