За какво бе целият този шум преди мача, цялата нервност и всички страхове? Под дъжда, който се изсипа в Лондон Тотнъм показа, че няма поводи за притеснения. Шпорите изиграха двубой в който доминираха тотално и нито за миг не оставиха съмнения в превъзходството си.

Йънг Бойс бе отборът, който докосна сензацията, но след това позволи тя да му бъде изтръгната от ръцете. “Водехте с 3:0 и се прецакахте”, се чуваше от феновете на “Уайт Харт Лейн” и не грешаха.

След изключителната драма в първия мач напрежението бе обхванало половин Северен Лондон, но не и футболистите и треньорския щаб на Тотнъм. Никой не се оплака след поражението в Швейцария, нямаше драми, а единствено пределна концентрация.

В реванша ситуацията изглеждаше коренно различна – великолепен Гарет Бейл и Питър Крауч, който този път влезе в заглавията по правилните причини с блестящ хеттрик.

Успехът с 4:0 и влизането в групите на Шампионската лига са още по-ценни и заради огромния товар на очакванията за задължителна победа. Именно тези 90 минути трябваше да осмислят 38 мача от миналия сезон и постигнатото с нечовешки усилия четвърто място.

За последен път Тотнъм игра на свой терен двубой в КЕШ преди цели 48 години – срещу Бенфика в полуфинал на вече несъществуващата надпревара и тогава Хари Реднап е бил юноша, който е наблюдавал епичния мач от трибуните. Хари Худини няма как да е забравил еуфорията на стадиона и може би най-добре от всички осъзнаваше важността да успеха срещу Йънг Бойс.

Всички тревоги обаче останаха на заден план, когато още в началото неудържимият Бейл намери Крауч, който порази целта. Всичко започна добре, сега трябваше резултатът да бъде запазен само още 85 минути и Тотнъм щеше да е в европейския футболен елит. Шпорите обаче имаха други планове – да атакуват непрестанно и да отбележат възможно най-много голове, за да докажат, че напълно заслужават мястото си в Шампионската лига.

Още от дебютните минути на срещата заместникът на контузения Лука Модрич – Уилсън Паласиос се хвърляше като обезумял в краката на съперниците, а до него в средата на терена Том Хъдърстоун показа с поредното си брилянтно водене на играта, че Фабио Капело няма нужда от Пол Скоулс. Когато Джърмейн Дефоу вкара успокояващото второ попадение, макар и да пое топката с ръка, вече бе ясно, че Тотнъм няма как да се провали и празненствата започнаха.

Разбира се, не трябва да се пропускат и неточностите в отбрана, които за щастие на шпорите този път не бяха използвани от Анри Биенвеню. Непрестанният атакуващ стил и уникално високо темпо, наложено от шпорите обаче донесоха надежда, че Тотнъм няма да бъде поредният дебютант в Лигата на богатите, който ще напусне надпреварата още след приключването на мачовете от груповата фаза.

Определено в следващите евросблъсъци ще бъде несравнимо по-трудно, но потенциалът е налице и с още малко работа покоряването на нови върхове не изглежда изключено. Непрестанните овации при смяната на безспорно най-добрия в срещата Гарет Бейл бяха най-яркият премиер за стореното от възпитаниците на Реднап. Те успяха без да се поддават на паниката и изиграха най-стойностния си мач точно когато трябваше.

Дейвид ХАЙНТЪР, Гардиън